2010-11-20

Моята стая



Съществува това странно състояние на духа, когато ти се иска да легнеш на пода на стаята, която наричаш "своя", да прегърнеш някой предмет от нея и да се заслушаш в заобикалящите те шумове.

Съществува онзи покой, който изпитваш, когато загасиш лампата на тази своя стая и се сгушиш в някое нейно ъгълче, където се чувстваш сигурна.

Съществува онзи трепет, когато, лежейки на тъмно и взирайки се в тавана, ти зашепваш "Моята стая! Моята стая! Моята..."

Това е чувството да бъдеш у дома.

Да знам, че винаги мога да се връщам у дома, е най-ценното нещо за мен на света. Да знам, че винаги ще го има онова кътче, в което ще се чувствам спокойна, силна, уверена. Сигурна. Истинска.

Моето любимо място и моето скривалище от света - това е моята стая.

Няма коментари:

Публикуване на коментар