Съществува това странно състояние на духа, когато ти се иска да легнеш на пода на стаята, която наричаш "своя", да прегърнеш някой предмет от нея и да се заслушаш в заобикалящите те шумове.
Съществува онзи покой, който изпитваш, когато загасиш лампата на тази своя стая и се сгушиш в някое нейно ъгълче, където се чувстваш сигурна.
Съществува онзи трепет, когато, лежейки на тъмно и взирайки се в тавана, ти зашепваш "Моята стая! Моята стая! Моята..."
Това е чувството да бъдеш у дома.
Да знам, че винаги мога да се връщам у дома, е най-ценното нещо за мен на света. Да знам, че винаги ще го има онова кътче, в което ще се чувствам спокойна, силна, уверена. Сигурна. Истинска.
Моето любимо място и моето скривалище от света - това е моята стая.
Няма коментари:
Публикуване на коментар