Първото е "диетата" ми. За това как първо четох, после опитах едното, другото и третото, за слабата ми воля и желанието ми да се отдавам на изкушенията. И дали ще има ефект при тези условия?
За жестокостта към животните, която никога не съм обичала да коментирам. За това, че не съм сигурна дали ще предизвика у мен твърде силни чувства или... никакви. За това колко бях ядосана на онзи баща, който стоеше усмихнато-безучастен, докато гледаше как двегодишното му момиченце рита със злост оградата, зад която лаеха раздразнените кучета. За това как му стана неудобно, когато спрях до тях и ги загледах с неодобрение, но престана да възспира малката в мига, в който отминах.
За обикалянето на църквата и мислите дали то означава нещо за мен или не. За това как ми се искаше всички да обикалят безмълвно, всеки със своите мисли и грехове, а не обсъждайки снощния купон.
За човека, когото измислихме със Сев и кръстихме Серафим. За неговата самота и съзерцаване, за незнанието му дали може да ходи или не. За жената на брат му, която му носи храна всеки ден и не е сигурна дали го обича или не.
За Великденския обяд и за това как се почувствах съвсем излишна в собственото си семейство.
За това как няма на кого да кажа всичко това и да ме разбере, и да не ме съди, и да не се опитва да ми повдигне изкуствено настроението. За това как искам да потъна надълбоко в себе си, но трябва да се преструвам, за да не загубя хората около себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар