Великден

(снимката не е моя, намерих я в Интернет)

Няма да пиша много за Великден :) Само за това, че направих козунак, даже два. Малко са сплескани и приличат повече на кексове, но са вкусни и ухаят на Великден. Мама никога не е правила козунаци. Казва, че се е бояла да не се провали и да трябва да го хвърля. То и аз се боях, но това не ми попречи!

Също така боядисахме яйца и уж нямаше как да станат хубави, защото боите ни бяха съвсем некачествтни, но в крайна сметка с известно украсяване и тази година "излязохме с чест" от ситуацията.

Имаше един период, когато всяка пролет около Великден ходехме на Алдомировци (селото на дядо ми), за да обработваме някакви насаждения. Помня колко обичах след всичката работа да се отплесна в сенчестата градина до реката и да си набера голям букет диви теменужки. Слагахме ги в панера с яйцата, заедно с листата здравец. Беше толкова красиво и уханно!

И после идваха сутрините, в които ставахме рано-рано и се поздравявахме с "Христос Воскресе" без да сме много сигурни какво означава това, и се чукахме с яйца и ядяхме козунак с мляко с какао. Бяха хубави времена!

Тази година за пръв път в живота си обикалях църквата. Семейството ми никога не е било много религиозно, макар че имам някои съмнения по този въпрос - че са, но не го показват. Та, никога не сме обикаляли църква, но помня как когато бяхме деца, ставахме в 6 часа (или даже по-рано), за да посрещнем слънцето с първото боядисано яйце. И бузките ни винаги ставаха розови, когато ни ги натриваха с него, защото тогава имаше много по-хубави бои от сега.

О, да. Снощи свещта ми не угасна. Това означава, че са ми простени греховете, нали?


Дамм, видя се, че няма да пиша много за Великден. Нищо, нека има. И без това рядко се проявявам в моето "пътуване" :)






Христос Воскресе!