Есенни

Онзи ден беше студено и валя сняг. Ама си валя, казвам ви - даже по улиците децата се замерваха със снежни топки! Колкото и да ми беше студено, не можех да не се засмея при гледката. Ставаше ми по-топло... но само отвътре :D

Днес вече няма и следа от снега, но осъзнавам друго: в някой предишен живот котката ми е била будилник - или най-много петел. Трябвало е да събуди някого, но не е успяла и сега това недовършено дело я преследва в този живот. Откъде знам ли? Как няма да знам - в момента, в който научи, че за лекции обикновено ставам в 6:30, всяка сутрин се събужда в 6:29 и започва да мяука истерично. И когато й просъскам да ме остави намира, защото е неделя, тя започва да троши покъщнината :D

Вкъщи пък, откакто Любо е в Младост (до утре), е абсолютния творчески безпорядък! Вече половин седмица живея на земята. Маси? Кому са притрябвали? Столове? Те са за лигльовци! Легла? Ха, не ме разсмивайте! Всичко, което ми трябва, е едно шалте, един спален чувал, запалена камина и... много, много листове за писане и рисуване!

А по градския транспорт има хора с медицински маски (или както там се казват). Тъй като не гледам телевизия и не чета новини, чувам само откъслечни слухове за този свински грип. Но всъщност и не изгарям от желание да науча повече. Хубаво ми е в моя си свят :)

Като казах "моя си свят", нека се похваля, че той добива все по-интересни измерения. Вече почти не останаха наивистични действия и описания, като изключим това, че Вайълет все още няма нито един недостатък. Разбира се, тя не е точно нормален човек, но все пак трябва да премине и тази фаза, нали?

Както и да е, сигурна съм, че не разбирате нито думичка от последния абзац! Нищо, ако някой ден издам книга, да знаете, че съм минавала през всякакви перипетии, за да я измисля.

Какво друго щях да пиша? О! О! Ходих в историческия музей за вдъхновение. И, ах, да, получих го в големи количества! Резултатът е картинката, която ще постна някъде наоколо (клик за по-голям размер) и която е плод на няколкото часа, в които разглеждах и прерисувах шарки на вази, дрехи, бижута и плочки. Беше удивително, но трябва да отида още веднъж, за да разгледам секцията за българско кино. Точно когато стигнах дотам, ме подмина групичка шумни ученици, които се държаха като абсолютните варвари в музея и скъсиха осезаемо посещението ми там.

А в работата всичко е прекрасно! Миналата седмица си довършихме маските, а тази направихме прекрасни апликации от есенни листа. Мисля да отделя цял пост на тази тема, затова няма да се разпростирам.

Толкова от мен :) Надявам се да сте се забавлявали с моите есенни приключения.
Поздрави!
Мира