Напоследък

Цяла вечер кандидастване по обяви за работа. Това беше вчера. Днес вече имах едно интервю за детегледачка и ме харесаха :) Поне така мога да твърдя от начина, по който проведоха интервюто... Чакам да ми се обадят за другата седмица окончателно.

Утре пък имам две интервюта, едно за аниматор и едно за оператор в кол център. Само че не съм сигурна доколко ги искам тези неща и като не ми е сърцето в работата, дали няма да се проваля там.

А пък повече от всичко искам една друга работа, но оттам не са ми се обадили още. Стискайте ми палци! Ако не получа съобщение до 20-25ти, ще се захвана с друго, то се е видяло...

Учението също сменям, hopefully. Малко принудително, но от собствените ми мързели.

***

Както и да е :)
Днес бях цял ден навън и беше прекрасно!
Видях се с конче, щастливо, макар и копнеещо по морето.
Ходих пеш и просто... гледах. Всичко. Всички. С възхита колко цвят е останал все още в София.

Още... В Заимов има две нови детски площадки и те са прелестни, възхитителни!
Също там имаше и една майка, която поеше бебето си с бира, когато то заплачеше. Беше странно.
Едно момченце не можеше да реши къде иска да си пусне количката с дистанционно.
Друго пък плачеше на път за вкъщи, но ми се стори не-нормално да го спра и да го питам защо.
Имаше друг парк и бебенце в количка, в която греше слънце, а майката не се сещаше да му сложи сянка.
И друго бебенце, което го вдигаха във въздуха и то береше листа от дърветата и се смееше.
Едно послушно и внимателно улично куче, което нахраних.
Една книжка, която започнах да чета и ме очарова.
Много гълъбови пера.
И... споменах ли за щастливото конче? :)

Поздрави от мен!
И... търсете хубавото, моля ви!
Мел