Ах, на баба талантливото момиче!

Събраха се роднините онзи ден и, както обикновено се случва на подобни събирания в нашето семейство, поискаха да видят/чуят наживо талантите на най-младите от семейството. Сиреч, на мен и брат ми. Все едно сме на 5 годинки и трбява да им изпеем песничка или изрецитираме стихотворение! *прави гримаса на крайно недоволство*

Братовчедката, която не познавах до онзи ден и чието име така и не запомних, ме погледна с явно съчувствие, но нямаше какво да се прави - извадих някакви блокове с рисунки и ги дадох на лелите и бабите.

Пък като се започна едно цъкане, едно ахкане, едно възхищаване... Ах, колко били хубави! Ах, какъв талант! Ах, как съм била роден художник!

И после, разбира се: Ах, как съм щяла да покоря света с моите рисунки. И Ах, как съм щяла да стана най-великия художник. Пожелаваха ми, поиграха си на насърчаване и възхваляване... Много мило.

Те изобщо не знаят какво се иска, за да бъдеш "истински художник"... Нямат представа какви са те. Съвсем не са наясно какво се търси на пазара и как не съществува професията "художник". И, тъй удивени от моите фантазни герои, ми пожелават да си ги рисувам и с тях да стана известна... а не знаят, че това е почти невъзможно и че не можеш да живееш от измислени герои.

Да, имаха само хубави намерения в своите ахкания и възхитени подмятания... но с какво ми помогнаха? С нищо. Само ми напомниха колко приказките на баба се отдалечават от истината и реалността.

Е, благодаря, роднини...
Няма що.


P. S. Днес пуснах отговори на около 20 обяви за работа, а искам с цялото си сърце само една от тях. Дали ще я получа? Хайде на томболата, народе! Кой ще спечели?