Два дни и половина

Ден първи.

Събудих се. Четох. Нахраних котката. Събрах нещата, които ми трябваха за предстоящите събития. Стана късно и казах на Шу, че няма да бъда навреме за срещата. "Нищо", отговори тя, "той и Дани още не е дошъл". Затова се помотах още малко.

Трябваше да се срещнем на спирката под моста на влюбените. Вместо това обаче Дани и Шу бяха отишли на друга спирка, трябваше да ги изчакам на някакво забранено място (платен паркинг - добре, че съм "относително чаровна", защото това накара пазача да ме остави да изчакам няколко минути без да плащам).
Тръгнахме, стигнахме до Бистрица, откъдето взехме палатката-дворец и разни други необходими неща. Останах очарована от мястото - като някаква идилия за детски живот е! Всъщност, като почти всяка селска къща с голям двор и баба и дядо...

Най-после стигнахме до мястото за ЛАРП-а. Занесохме част от нещата, като по пътя се разминахме с Бандра, Огиото и Фалкъна и им помахахме, което се оказа, че те възприели като подигравка. Whatever. После аз се върнах, за да докарам Дециус, Коргот и Варг с целия им багаж. Който беше доста. Когато най-после стигнахме до мястото с навеса, там имаше някакви хора, не от нашите. Забавляваха се :) Решихме, че нито ние ще пречим на тях, нито те на нас. След което се заехме с издигането на шатрите. Беше забавно. На първата не знаехме кое къде отива, затова ни отне доста време, докато отгатнем. Пробвахме ту едно, ту друго, докато накрая с участието на всички 9 души, стана! Втората шатра обаче не беше толкова лесна. Защо ли? Защото сглобките й ги нямаше. Как беше станало това не съм много сигурна. Може би бяха изпаднали от полуразкъсания пакет? Или у нас, или в колата. Не ми се искаше да вярвам, че може да са паднали някъде из гората, защото иначе все някой щеше да ги е видял.
Както и да е, построихме шатрата с тиксо. Да. Неслучайно тиксото е най-великото изобретение на човешката раса. После използвахме и канап, и близките дървета. Стана чудесна и стабилна - какво повече да искаш от шатра?
Накрая мъжете построиха още някакви декори докато част от нас хапвахме. Note to self: трябва да започна да се храня по-редовно!

Всичко беше много хубаво и забавно. Обичам да общувам с хора! Трябва и това да правя по-често. След всичко гореизброено аз и Шу се качихме на колата и си тръгнахме. Прибрах се вкъщи и си нахраних котката. После мисля, че гледах филм, но не съм сигурна. Нямам особени спомени за това.


Ден втори.

Пак закъснях. Този път повече. Но като се има предвид, че и Дани не беше съвсем навреме, всичко беше наред. Оказа се, че пак се чакаме на различни места, но този път ни отне много повече време да се намерим. В резултат на което бях безкрайно изнервена и намръщена, за което допринесе и проливният дъжд, който съпроводи изкачването ни до мястото на ЛАРП-а. Ама като казвам "проливен", нямам предвид просто обикновен порой. Беше наводнение. Чистачките работеха на пълни обороти и пак нищо не виждах от пътя!

Лека-полека обаче всичко затихна и докато се озовен горе, наоколо беше вече слънчево. "Йей" - помислих си, започнала леко да си възвръщам настроението, - "Ще имаме слънчев ЛАРП!"
Мотахме се известно време по организационни въпроси. После провериха оръжията, обясниха правилата, тръгнахме към стартовите си позиции и... заваля. Толкова се зарадвах, че предвидливо си бях взела чадъра!

Самият ЛАРП смятам да го разкажа някъде другаде. Може и тук, но в отделен пост. Само ще кажа, че се получи прекрасно въпреки дъжда, запознах се с много интересни персонажи (част от които до края на събитията изгубиха живота си, защитавайки интересите на наместника), бях чудесна лейди и... ВНИМАНИЕ!... играх от "лошите" до край! Не както друг път - започвам от "лошите", но моралът на героинята ми се различава от техния и под влиянието на "добрите" до края на ЛАРП-а се превръщам в горда от себе си предателка.
Не! Този път бях лоша. Бях високомерна. Бях последователна. Бях страхотна :D

Както се случва почти винаги, "добрите" победиха. Лорд Гилиан, наместник за някои, тиранин за други, успя да избяга преди въстанието да се разрази с пълна сила. Аз, неговата съпруга лейди Лорейн, останах в замъка и се предадох на узурпатора с вдигната глава, очаквайки своята присъда.

ЛАРП-ът свърши, прибрахме шатрите и вещите си под пороя и се разотидохме. Пътуването наобратно беше спокойно, леко дъждовно. Прибрах се и нямах никакво желание за нищо, затова си легнах рано.


Ден трети.

Днес не правих нищо. Не беше хубав ден. Беше монотонен, скучен, леко меланхоличен и невесел. Четох. Играх на компютъра. Разглеждах разни неща. Гледах филми. Котката прекара деня спяща в скута ми - явно се кротна след като изгриза перото ми, счупи корабчето в бутилката и бутна онази чиния с пилешкото на земята.
Сега ме боли главата, но все още пиша. Нали знаете? Цаката е просто да не си позволяваш да мислиш за това, което те тормози...