Пак ме обвиниха, че не си пиша в блога :P То аз не че нямам какво да пиша... но не и че имам. Животът ми си е обикновен, с всички радости и грижи, които произтичат от това. Понякога си мисля някакви дълбокомислени неща (извиняв за тавтологията), но не стигам до онази степен, която би ми позволила да ги напиша в блога си.
Както и да е :) От четвъртък насам съм по-малко мъдра, отколкото бях преди това - извадиха ми мъдреца. Болката е много досадна, но пък зъбчето ми си го бива - някакъв гигант, който накара зъболекарката доста да се изпоти.
С Любо направихме две години - вече можем и да ходим, и да говорим. Ужасно щастлива съм! Не мога да си представя какъв щеше да бъде животът ми без него, знам само, че щеше да бъде много празен без дори да знам какво ми липсва...
Какво друго? Дразня си се, че мързелът ми все още ме спира да ходя на лекции, а уж си бях обещала, че ще съм по-сериозна този семестър. Надявам се все пак да наваксам с проектите и всичко останало... Но да видим :)
Миналата седмица пък прекарах няколко безсънни нощи, посветени на гледането на сериала Heroes. Много ми беше интересно и вече може почти да се каже, че съм фен. Да видим дали и вторият сезон ще бъде толкова интересен! :)
Е, това е :) Нямам какво толкова да пиша, казах ви :P
Поздрави от мен:
Мелиндор/Мира
P.S. Плийз клик хиър (за да порасне моята горичка; линкът го има и отстрани на блога)
Достатъчно е :)
ОтговорИзтриване