Преди и сега

Едно време, когато даскалите са били уважавани и ценени, а хората - може би по-мъдри, макар да не са имали съвременните знания, в един дом е било истинска чест да гостува учител. Сядали на масата, черпели го с домашни ястия, а той им е разказвал какво се случва с детето им, в какво е добро и с какво трябва повече да се постарае. От своя страна учителят е разбирал как е семейството, имат ли някакви затруднения или несгоди, които да попречат на детето в учението, и се е опитвал да се нагоди в ситуацията, за да не изисква твърде много в неподходящ момент.
Слушала съм (макар да не помня от кого) как се случвало по цели дни класните да обикалят домовете на учениците си и на всяко семейство да обърнат персонално внимание. Слушала съм също така с каква радост и почтителност са посрещали хората своите даскали, как са се опитвали да ги впечатлят и с каква омая са ги слушали. Тях, източниците на Знание.

А днес?

- Леле, колко я мразя тая! Днеска нещо тръгна да се заяжда с мене и вика - ще се обадя на майка ти! Аз викам - обадете се. И тя - к'во мислиш? - взе телефона и се обади.
- Леле, тая е луда!
- Да бе, и не се обажда, 'начи, ами само клипва. И така - клипва веднъж, два пъти, три пъти, докато най-после не й се обадят. И чуваме ние - здравейте, аз тука се опитвам да науча дъщеря ви на български език и литература... Всички се смеем, а тя - ето, чувате ли как ми се подиграват!
- И после к'во?
- Ами, вика - аз тука да говоря с вас, може да дойда да се видим. Смях, разбираш ли!
- Да бе, представяш ли си утре идва и звъни на звънеца, и после - ти, вашите и класната на вечеря.
- Да бе, все едно майка ми си няма друга работа! Как може тая да я притеснява по никое време?! Искам да се махна, разбираш ли? Още утре си подавам молбата.
- Каква молба?
- За напускане. Може да отида в друго училище. Тая ше ме подлуди, казвам ти!