Само че от другата страна на тезгяха.
Тези дни, бидейки безработна и в множество смисли безполезна, си прекарвам времето като продавачка на сергия за плод и зеленчук. Не е кой знае какво, почти не ми плащат и е уморително, но пък чувствам, че допринасям за семейния бизнес и това ме прави малко или повече доволна от себе си. Във всеки случай е по-добре от безмисленото и безмозъчно взиране в монитора :)
В същото време намирам кога да ошетам вкъщи, майсторя и правя подобрения навред. Например, надградих си бюрото с допълнително рафтче, върху което да си държа скенера. Виждате ли, проблемът с творчеството ми до голяма степен се дължеше на мързел: като виждах колко неща има натрупани върху бюрото, съвсем ми се отщяваше да го разчистя, да отворя скенера и да пъхна вътре лист хартия.
Следващият ми проект ще бъде библиотека. Прекалено много купчини книги се натрупаха по земята и мебелите в хола :)
И сега, преди да съм изгубила нишката на мисълта си, да споделя няколко интересни неща, които ми направиха впечатление на пазара:
Човекът с кръпката-сърце на дънките, който идваше всеки ден и настояваше да му дам точно един килограм праскови.
Или дядото, който искаше да си купи карамфиол и чак след като му казах, че не продаваме подправки, осъзнах, че има предвид карфиол.
Или пък как по едно време забелязах, че продаваме грейфурт и, смутена, бързичко смъкнах и поправих табелката.
Fun times! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар