Напоследък

.. съм заета. Не е ли това прекрасно?

Нали се сещате за онези моменти, в които си стоиш по цял ден вкъщи и се чудиш какво да правиш, после се ядосваш, че само си губиш времето, но изобщо не можеш да подхванеш нещо конкретно? Е, може би не се сещате, може би само аз имам такива дни :-P
Въпросът е, че откакто почна новият семестър, съм почти всеки ден навън, непрекъснато на лекции, в библиотеката, на работа или на път от едното място до другото. Изобщо не ми остава време да безделнича. И това е доста хубаво!

Активният живот се оказа много полезен за мен. Мисълта, че правя нещо със себе си и че това нещо е полезно, ме поддържа щастлива по един много различен отпреди начин. Това не са вече редицата емоционални избухвания, характеризирани с еуфория, изтощаване на позитивната енергия и бърз, жесток спад в настроението. Това е леко, спокойно съществуване, забелязване на малките детайли, които правят заобикалящия свят красив, позитивно гледане на нещата, чувството за цялост и пълнота без нужда от някой, който да те поддържа такава.

Харесва ми, че рисувам всеки ден. Бях забравила какво е то, този мой начин на изразяване, който някои наричат "изкуство".
Харесва ми, че не се притеснявам да измислям истории и да забавлявам хората около себе си със своите въображаеми "ами ако".
Харесва ми, че възвърнах положителното си отношение към работата, което беше спаднало по едно време.
Харесва ми, че научавам интересни неща в университета и че участвам активно в това, което се случва там.
Харесва ми, че въпреки цялата ми натоварена програма, пак имам време да правя интересни неща в свободното си време.
Харесва ми, че лека-полека започнах да се виждам с хора и да си възвръщам увереността в общуването.
Харесва ми чашата топъл шоколад в събота и неделя.
Харесвам се такава!