Може би защото не вярвам в истинността на намеренията. Не виждам защо, казвайки нещо, това да означава, че ще го направиш. Не е ли по-добре да си го правиш, без да вдигаш шум около него, и, когато си го постигнал, да отбележиш - "Аз пък отслабнах". Или "Аз пък не съм пушил/а от три месеца и си ми е добре".
Вероятно самото произнасяне на намерението го прави по-истинско. Може би като си го повтарят, хората се самоубеждават, че е нужно, или че наистина искат да го направят. И въвличането на близките им по някакъв начин ги задължава все пак да опитат, ако не друго.
Но ако кажеш, че ще направиш нещо и после не го изпълниш, това не е ли все едно да си излъгал? Все едно да си предал доверието, очакването на останалите, да си се провалил?
Помня как преди няколко години си направих списък с New Year's Resolutions. Защото беше модерно и защото бях вдъхновена от една реклама във вестника, разположена на цяла страница и пълна със смислени обещания.
Помня как успях да съставя един хубав списък от 7-8 точки, между които да препрочета "Властелинът на пръстените", да си взема всички изпити и да отида на зъболекар. Познайте колко от тях изпълних.
Нито едно.
Това, че си написал нещо на листче или че си обявил на света, че ще го направиш, не означава, че ще успееш, нито че ще опиташ достатъчно усърдно. Направи го и чак тогава се хвали. Защото... точки се дават за изпълнена мисия, а не за намерения.
Мхм. Да говориш или да мислиш за бъдещето е извинение за това да не действаш в настоящето.
ОтговорИзтриванеАла-бала. Споделянето няма голямо отношение към правенето. И ако има, по-склонен съм да вярвам, че е крачка по посока правенето, не обратно.
ОтговорИзтриване"I'm so screwed!" The attention-seeking cry of the idiot, one who knows they desperately need to fix themselves but would rather have attention for being useless instead.
ОтговорИзтриване