Пише ми се :)

Много неща ми се случват тези дни и ми се ще да ги разкажа.

Започнах да ходя на лекции, по-редовно, отколкото минали години (поне засега). Дано да си запазя този устрем, защото нещата ми стават интересни и ми се рисува по креативните задачи, които ни дават преподавателите.

Колегите ми са доста кошмарни, не само защото са нови, но и защото са различни, Знаете колко ме дразнят различните неща, когато не съм ги искала :) Ще се справя обаче.

Рисувам усилено всякакви работи. Оказа се, че музиката за пръв път в живота ми влияе доста на стила, който използвам. Ще видите ако успея да си сканирам последните си "Депеш"-ки рисунки.

А, това със сканирането води мисълта ми в посока на новия компютър, който купи Любо. Много мощна машина, доколкото разбрах, може да прави кафе и да лети като самолет. Иначе външният вид на новата ОС (Уиндоус Виста) малко ме притеснява, но ще й свикна. Имаме и нова версия на Фотошоп :)

Днес се опитвам да си инсталирам драйверите за таблета, скенера и фотоапарата. Нито един от тях не е съвместим с Виста и трябва да ги търся в Интернет. Е, поне разбрах как става и после ако някой мой познат ме помоли за същото, ще знам как да го направя. И те ще ме мислят за гений :-P

Като казах "гений" и се сетих как се опитвам да напиша... хм, как му беше името на нещо, което е по-голямо от разказ, но по-малко от роман? Да, такова нещо :) Хванахме се на бас с Илина коя ще си напише своето произведение първа. Сигурно ще е тя, но и аз ще се постарая!

Утре ще ходя на Хелоуин с БГТФ на Витоша! :) Очаквайте снимки и впечатления (ако се хвана да ги напиша).

Ти гониш!

Аз пък забравих да си пиша в блога за тази приятна игра-инициатива :) Научих за нея от Симпатичко, с когото така и не се видяхме миналия месец, въпреки желанието и многото обещания :( Този месец - със сигурност, Фери!

"Играта се казва Pay it forward и се изразява в следното. Първите петима, които оставят коментар под текста, ще получат подарък - ръчно изработено творение, което ще бъде предоставено на съответните хора в рамките на една година. Какви ще са ръчно изработените неща? Ще видим :) Хората, които се включат, се задължават да продължат играта, като направят същото нещо. Вие сте на ход. Или както се казва - ти гониш :)"

Това е тъкмо стимулът, който ми трябва, за да започна да творя отново нещо по-различно от дребни рисучици! :)

Поздрави!
И очаквам вашите коментари! :)
Мира

За Notepad и нищо друго :)

Днес мразя Notepad, което ме кара да се сещам за това как Ваня го харесва :) Спомням си, че беше посветила цяла публикация в блога си на това. Помня и как кимах като я четях - бях съгласна с всичко в нея. Само че на този компютър тук нещата не стоят толкова добре за хубавата програмка. Защо ли? Ами не ми поддържа кирилицата! Писах, писах, писах, сейвах и когато отворих файла отново - изненада! Посрещнаха ме до болка познатите и отвратителни "å,è,î,ã,è,í". Дори поставянето на cyrilic font нямаше никакъв резултат, представяте ли си?

Както и да е. Това е публикация за глупости :) Всъщност нямам какво да кажа, но толкова си разписах пръстите днес, че не им се иска да спрат и произвеждат милион глупости.

Какво става с мен ли? Работя, започвам университет, ям шоколад и мюсли (най-новото ми увлечение). Имам хем много да разказвам, хем нищо - зависи откъде го погледнете. В работата ми се случват безброй интересни (може би само за мен) неща, но така и не мога да ги опиша. Мислех да си водя дневник с куриози от работното място, но се отказах, защото не мога да ги следя, а ключовите думи, с които си ги отбелязвам, накрая на деня нищо не означават и се обърквам :)

В момента мога да се сетя само за онзи смешен и едновременно с това потресаващ случай, в който малкото момиченце се возеше на една от онези коли-играчки и нареждаше (така, както може би е чувала мама или татко в колата): "Бииип! Би-бииип! Баси майката бииип!"

Толкова от мен засега. Пак ще реша да пиша някой ден :)
Поздрави!
Мира