Детският кът vol. 3 и последен

Това е последният път, в който ще пиша за детския кът като за нещо в своя живот. Защо ли? Защото вече не работя там. Беше неочаквано и изненадващо да го разбера и ми отне доста усилия да не покажа пред деца и възрастни колко съм разстроена. Е, успях. Ключът е да си представиш, че нищо не се е случило и да изкараш деня така, както всеки друг... а после чак да си позволиш да осъзнаеш истината. Нали знаете - I'll just pretend it didn't happen".

Сбогувах се по свой начин с всяко дете и всяка играчка. Не казах "сбогом" на колегите - тях не ги е грижа. Взех всички детски рисунки, които бях събрала. Върнах си два от най-ценните ми дискове с филмчета (останалите ги оставих; няма смисъл да ограбвам децата). Написах бележка и я закачих на корковото табло в стаичката.

И си тръгнах.
Жалко...

Деца със странно поведение vol. 1

Днес се сблъсках с един от най-интересните си случаи в детския кът.

Дойдоха едно момиченце и момченце на около 4-5 годинки и решиха да карат триколесните ни велосипедчета. За ваша информация, триколките ни са две, "за да не се карат децата". Момченцето си намери триколка и си седна, а момиченцето се насочи към другата, на която седеше едно 2 годишно детенце. И тук започнаха проблемите. Голямото момиче започна да дърпа малката и ужасно грубо да й вика да слезе, след което се намеси приятелчето й и най-безцеремонно блъсна "бебето" от велосипеда.

Естествено, малката заплака веднага. Аз я гушнах и зауспокоявах, започнах да се карам на двамата "злосторници", при което голямото момиченце се заоправдава. Как тя нищо не била направила, как тя била първа на колелото, как двамата искали да си пограят, а бебето им пречело. Казах, че това не е причина да я бутат така, и "вижте сега как я разплакахте, горката!"

При което... хм... голямото момиче се разрева. Ей-така, от лигавщина. Просто защото видя, че към плачещото дете бях нежна в момента. Ревеше високо, силно и повтаряше как нейното приятелче било виновно за всичко и как я било блъснало на плочките пред детския кът и "виж каква рана ми направи, уаааа" (нямаше рана, разбира се). Казах й, че това е станало преди да дойдат, а те са блъснали момиченцето В детския кът, а тя каза, че била по-важна, защото "се била ударила първа".

Няма нужда да казвам колко идиотско звучеше това, нали? :-P

Има някъде...

Има някъде един човек,
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш, щом ти е само.

Има някъде едно око –
от него топло ти става,
то те гледа с любов.

Има някъде един прозорец,
който щом погледнеш,
виждаш розов слон.

Часът и мястото на срещата са известни –
това е твоят град, до него има влак,
ще взема кучето, ще опаковам багажа,
ще се преселя там – в твоя град.

Не искам да виждам и да чувам никой,
който ще ми напомня за реалността.
Ще избягам без предупреждение,
ще мога да почувствам малко самота.

Ще се махна от София и гадния дъжд,
ще посрещна зората, слънчево небе,
светли улички, мирис на трева,
твоят град е така...
Ще се преместя там!