Вярвате ли във феи?Миналата седмица гледах филма "Камбанка" ('Tinker Bell'). Това е една очарователна приказка, въпреки че не мога да си обясня защо ми хареса толкова - нито е ужасно оригинална, нито неочаквана. Може би просто понякога имам нужда от нещо такова за разтоварване. Нещо спокойно, мило - нещо, което да ме накара да се усмихна ей-така, по детски.
Няколко дни след тези усмивки седях в един автобус и си мислех за зимата и за това как тази година тя сякаш изобщо не дойде. Спомних си как в "Камбанка" феите правеха смяната на сезоните и колко се ужасиха, когато решиха, че няма да могат да доведат пролетта навреме. "Не става така! - казваха те. - Ако снегът не се стопи, семената няма да поникнат, плодовете няма да узреят през лятото и през есента няма да има никаква реколта!... Равновесието на природата ще се наруши!"
Тогава се замислих - ами ако феите наистина управляват сезоните? Нима щяха да позволят зимата да не дойде тази година?
И после - ами ако не могат да я доведат? Ами ако няма достатъчно феи, които да моделират всички снежинки, да оформят всички висулки и т.н.?
А накрая - ами ако точно това е и причината за така обсъжданото от всички глобално затопляне? Ами ако всички феи, които някога ги е имало, сега ги няма и природата е оставена на произвола на съдбата?
Вярвате ли във феи? Защото в "Питър Пан" феите умират, когато някой не вярва в тях.
Почти всеки ден питам децата на работа в какво вярват. И всеки път се ужасявам, когато някое от тях ми каже, че няма Дядо Коледа или приказни същества, че всичко е измама и че то "вече е голямо за тези неща". Не е ли шокиращо това, че децата на една толкова крехка, невинна възраст, са вече заразени с нашия прагматизъм и песимизъм? Че мислят предимно за "паричките", какво могат да си купят с тях и какво не? Че въображението им е закърняло до степен нищо повече да не ги учудва или вдъхновява?
Не е ли ужасно тъжно това, че нашите деца не вярват във феи? Че ние самите не го правим?
